Срещата на върха на ЕС ще се съсредоточи върху миграцията през Средиземно море

На срещата на европейските лидери по проблема за миграцията в края на тази седмица ще бъде договорено по-нататъшно затягане на външните граници на съюза, оказване на повече подкрепа на Либия и проучване на възможността за създаване извън територията на страните членки на центрове за настаняване на мигранти, пристигащи по море, пише Габриела Бачинска от Ройтерс.

Но проектът за заключителната им декларация показва липса на съгласие за разпределяне на кандидатите за убежище из страните от Евросъюза - мярка, на която силно се противопоставят страни от Източна Европа.

Антиимигрантски настроени политици поставят остро въпроса в редица страни от ЕС - от Германия и Австрия до Италия и Унгария, което кара Брюксел да търси повече начини да спре мигрантския поток през Средиземно море.

От началото на годината броят на пристигащите по море бежанци и мигранти вече е спаднал до около 43 000, което е далече от пика от над 1 млн. през 2015 г. по данни на ООН. Но свързаната с този въпрос политическа криза продължава да разтърсва Европейския съюз.

"Предварително условие за функционираща миграционна политика на ЕС е ефективен контрол по външните граници", ще се договорят лидерите на разговорите си в Брюксел в четвъртък и петък според последния вариант на проекта за обща декларация.

За тази цел те имат намерение да подсилят европейската гранична служба (Фронтекс) с повече ресурси и с по-силен мандат. Те също така ще заделят повече финансови средства за Либия, включително и за обучение на нейните сили за брегова охрана, и за други страни в Северна Африка. Страните членки на ЕС Италия, Гърция и Испания, където пристигат повечето мигранти, също ще получат повече подкрепа, се казва в документа, който е бил видян от Ройтерс.

Съюзът ще положи усилия също така за повече депортации на мигранти с отхвърлени молби за убежище и ще разшири финансираните от ЕС и изпълнявани от агенции на ООН програми за доброволно завръщане на мигранти от Либия към разположените южно от нея африкански страни, откъдето са пристигнали.

Евролидерите ще настоят също така за миграционно споразумение с Мароко и ще разгледат перспективите за създаване на "регионални платформи за настаняване" извън ЕС, в които съюзът ще обработва молбите за убежище и ще задържа онези, чиито молби са отхвърлени, до връщането им в родните им страни).

"Такива платформи ще позволят бързо и надеждно обработване на молбите с цел да се разграничават икономическите мигранти от онези, които се нуждаят от международна закрила при пълно зачитане на международното право и без да се насърчават хората да търсят нова родина" се казва в документа.

ЕС ще се съгласи да се похарчат още 3 млрд. евро за сирийските бежанци в Турция, като една трета от тази сума ще дойде пряко от страните членки, а остатъкът - от общите фондове на съюза. Тези средства за Турция трябва да помогнат Анкара да бъде убедена да затвори главния път, който над 1 млн. мигранти и бежанци използваха през 2015 г.

В опит да се помогне за решаване на въпроса с ултиматума, който младшият коалиционен партньор даде на германската канцлерка Ангела Меркел, срещата на върха на ЕС ще обсъди и т.нар. вторични придвижвания на кандидати за убежище между страните от съюза. Правилата на ЕС изискват кандидатите за убежище да стоят в страната, в която първо подават молба, но това на практика се оказва неизпълнимо в Шенгенската зона, в която проверките по границите са премахнати.

"Страните членки трябва да вземат всички необходими вътрешни законодателни и административни мерки да препятстват такива придвижвания и тясно да сътрудничат помежду си за тази цел", ще посочат 28-те лидери. Но тъй като те не успяха да се договорят да работят заедно за ограничаване на такива придвижвания, след неделната извънредна среща на 16 лидери от ЕС за миграцията Меркел каза, че Берлин ще потърси двустранни споразумения за тази цел.

Плановете за преразпределяне на кандидатите за убежище из страните от ЕС са блокирани от националистически правителства в бившите комунистически страни в Източна Европа, които представят тези планове като екзистенциална заплаха, макар че са помолени да приемат сравнително нищожен брой от тях. Унгарският външен министър Петер Сиярто каза, че на срещата на върха е малко вероятно да се стигне до значимо споразумение:

"Ние, които заемаме разумна позиция по миграцията, явно ставаме все повече и повече, но аз не съм съвсем сигурен, че ще се постигне някакво споразумение", каза той пред Ройтерс след една своя реч в Лондон.

/БТА/